Думите се леят през върха на химикала ми
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани
като неангажиран към делото зрител
и за кой ли път се чудя,как се твори,
от раз,без проекти,в тази Свята Обител?!
05.06.2024г. гр. Свищов
© Красимир Кръстев Все права защищены