Думите се леят през върха на химикала ми
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани
като неангажиран към делото зрител
и за кой ли път се чудя,как се твори,
от раз,без проекти,в тази Свята Обител?!
05.06.2024г. гр. Свищов
© Красимир Кръстев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
