Думите се леят през върха на химикала ми
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани
като неангажиран към делото зрител
и за кой ли път се чудя,как се твори,
от раз,без проекти,в тази Свята Обител?!
05.06.2024г. гр. Свищов
© Красимир Кръстев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
