29 дек. 2008 г., 11:46

По пътя

1.6K 0 16
 

ПО ПЪТЯ

 

 

На стоп пътувам през живота.

Без разписание.

По моя път.

Понякога намирах спътник.

Понякога за дълго спирах някъде.

Последната ми спирка беше поща.

Боядисана в оранжево.

Спрях за малко, пуснах няколко писма.

Стори ми се там, че някой чака мен.

Поредно недоразумение.

Оказа се - бил пощальонът.

А през нощта,

нападнаха ме някакви маскирани.

На ударите им отвръщах хаотично.

Беше нощ.

Не виждах в тъмното.

Удряха мръснишки в гръб.

Бяха много срещу сам.

Естествено - набиха ме.

Улучиха врабчето

на топло скрито

под палтото ми отляво.

След битката закърпих раните.

Превързах си петата ахилесова на вярата.

Събрах парчетата

от счупеното в боя огледало.

Скътах ги - безброй блестящи стъкълца.

Слънчевите зайчета в очите им

ще ме усмихват в тъжни дни.

Събрах перцата от врабчето,

с което някога политах

и поглеждах на света отгоре.

И с раница на гръб

по пътя пак куцукам.

На стоп.

По моя път.

Понякога сълзите бърша със ръкав,

понякога си свиркам весело.

Често в тъмното се вижда слабо.

Понякога е стръмен и опасен,

или попадам във задънено.

Понякога вися над пропасти.

Но никога не губя себе си.

И крехката надежда,

че някъде ще го застигна.

Оня, който ще поиска да разлисти

книгата, която писах във душата си.

Ще я чете по пътя ни нататък.

И без страх ще ми отвори

дверите към своя светъл свят.

Ще е достатъчно висок да може

и себе си отгоре да погледне.

И силен, за да спре ръката,

преди със нея да удари.

Захапката му ще е здрава

не за да откъсне плът,

а да спре езика му,

преди да каже тежки думи.

С палто, достатъчно широко

и аз под него да се сгуша.

Когато ризата му разкопчея,

до гърдите ще намеря скрито

не змийче, а цвете,

изсъхнало от топлината на сърцето,

очаквало последната любов.

Може би ще ме прегърне...

Може би ще се притисна плахо...

Две сърца самотни,

открили се по пътя.

Може би ще продължиме заедно

и в циганското лято

ще се радваме на залеза,

а после заедно ще срещнем

много изгреви.

 

Със раница на гръб.

На стоп пътувам пак.

По моя път.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно ми хареса! Пожелавам ти повече усмивки и добри емоции по пътя! Ще те чета!
  • Благодаря за това, че се спряхте тук. Весело посрещане на Новата година ви желая.
  • Не се уморих да попътувам с теб
    Даша, поздрави!
  • Много е хубаво. Поздравления!
  • И от мен - горещ привет за това, че винаги си по правилния път,
    мила Даша! Светли празници!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...