29.12.2008 г., 11:46

По пътя

1.6K 0 16
 

ПО ПЪТЯ

 

 

На стоп пътувам през живота.

Без разписание.

По моя път.

Понякога намирах спътник.

Понякога за дълго спирах някъде.

Последната ми спирка беше поща.

Боядисана в оранжево.

Спрях за малко, пуснах няколко писма.

Стори ми се там, че някой чака мен.

Поредно недоразумение.

Оказа се - бил пощальонът.

А през нощта,

нападнаха ме някакви маскирани.

На ударите им отвръщах хаотично.

Беше нощ.

Не виждах в тъмното.

Удряха мръснишки в гръб.

Бяха много срещу сам.

Естествено - набиха ме.

Улучиха врабчето

на топло скрито

под палтото ми отляво.

След битката закърпих раните.

Превързах си петата ахилесова на вярата.

Събрах парчетата

от счупеното в боя огледало.

Скътах ги - безброй блестящи стъкълца.

Слънчевите зайчета в очите им

ще ме усмихват в тъжни дни.

Събрах перцата от врабчето,

с което някога политах

и поглеждах на света отгоре.

И с раница на гръб

по пътя пак куцукам.

На стоп.

По моя път.

Понякога сълзите бърша със ръкав,

понякога си свиркам весело.

Често в тъмното се вижда слабо.

Понякога е стръмен и опасен,

или попадам във задънено.

Понякога вися над пропасти.

Но никога не губя себе си.

И крехката надежда,

че някъде ще го застигна.

Оня, който ще поиска да разлисти

книгата, която писах във душата си.

Ще я чете по пътя ни нататък.

И без страх ще ми отвори

дверите към своя светъл свят.

Ще е достатъчно висок да може

и себе си отгоре да погледне.

И силен, за да спре ръката,

преди със нея да удари.

Захапката му ще е здрава

не за да откъсне плът,

а да спре езика му,

преди да каже тежки думи.

С палто, достатъчно широко

и аз под него да се сгуша.

Когато ризата му разкопчея,

до гърдите ще намеря скрито

не змийче, а цвете,

изсъхнало от топлината на сърцето,

очаквало последната любов.

Може би ще ме прегърне...

Може би ще се притисна плахо...

Две сърца самотни,

открили се по пътя.

Може би ще продължиме заедно

и в циганското лято

ще се радваме на залеза,

а после заедно ще срещнем

много изгреви.

 

Със раница на гръб.

На стоп пътувам пак.

По моя път.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно ми хареса! Пожелавам ти повече усмивки и добри емоции по пътя! Ще те чета!
  • Благодаря за това, че се спряхте тук. Весело посрещане на Новата година ви желая.
  • Не се уморих да попътувам с теб
    Даша, поздрави!
  • Много е хубаво. Поздравления!
  • И от мен - горещ привет за това, че винаги си по правилния път,
    мила Даша! Светли празници!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...