По пътя
ПО ПЪТЯ
На стоп пътувам през живота.
Без разписание.
По моя път.
Понякога намирах спътник.
Понякога за дълго спирах някъде.
Последната ми спирка беше поща.
Боядисана в оранжево.
Спрях за малко, пуснах няколко писма.
Стори ми се там, че някой чака мен.
Поредно недоразумение.
Оказа се - бил пощальонът.
А през нощта,
нападнаха ме някакви маскирани.
На ударите им отвръщах хаотично.
Беше нощ.
Не виждах в тъмното.
Удряха мръснишки в гръб.
Бяха много срещу сам.
Естествено - набиха ме.
Улучиха врабчето
на топло скрито
под палтото ми отляво.
След битката закърпих раните.
Превързах си петата ахилесова на вярата.
Събрах парчетата
от счупеното в боя огледало.
Скътах ги - безброй блестящи стъкълца.
Слънчевите зайчета в очите им
ще ме усмихват в тъжни дни.
Събрах перцата от врабчето,
с което някога политах
и поглеждах на света отгоре.
И с раница на гръб
по пътя пак куцукам.
На стоп.
По моя път.
Понякога сълзите бърша със ръкав,
понякога си свиркам весело.
Често в тъмното се вижда слабо.
Понякога е стръмен и опасен,
или попадам във задънено.
Понякога вися над пропасти.
Но никога не губя себе си.
И крехката надежда,
че някъде ще го застигна.
Оня, който ще поиска да разлисти
книгата, която писах във душата си.
Ще я чете по пътя ни нататък.
И без страх ще ми отвори
дверите към своя светъл свят.
Ще е достатъчно висок да може
и себе си отгоре да погледне.
И силен, за да спре ръката,
преди със нея да удари.
Захапката му ще е здрава
не за да откъсне плът,
а да спре езика му,
преди да каже тежки думи.
С палто, достатъчно широко
и аз под него да се сгуша.
Когато ризата му разкопчея,
до гърдите ще намеря скрито
не змийче, а цвете,
изсъхнало от топлината на сърцето,
очаквало последната любов.
Може би ще ме прегърне...
Може би ще се притисна плахо...
Две сърца самотни,
открили се по пътя.
Може би ще продължиме заедно
и в циганското лято
ще се радваме на залеза,
а после заедно ще срещнем
много изгреви.
Със раница на гръб.
На стоп пътувам пак.
По моя път.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страшно ми хареса! Пожелавам ти повече усмивки и добри емоции по пътя! Ще те чета!
-
Благодаря за това, че се спряхте тук. Весело посрещане на Новата година ви желая.
-
Не се уморих да попътувам с теб
Даша, поздрави! -
Много е хубаво. Поздравления!
-
И от мен - горещ привет за това, че винаги си по правилния път,
мила Даша! Светли празници! -
Никога не губи себе си по пътя...
-
Последната ми спирка беше поща.
Боядисана в оранжево.
Спрях за малко, пуснах няколко писма.
Стори ми се там, че някой чака мен.
Поредно недоразумение.
Оказа се - бил пощальонът.
С това ме подесети за един мой / http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=64230 / с който те поздравявам!
Весели празници, мила Даша!
-
Много, много хубава поемка! Браво Далечна! С врабчетата и раниците на гръб, нека светъл е пътят и късмета, спътник!
-
"до гърдите ще намеря скрито
не змийче, а цвете,
изсъхнало от топлината на сърцето,
очаквало последната любов."
Намери това цвете и го накарай да цъфти отново! -
Много изгреви желая!
И весели празници! -
може ли да повървя с теб? тихо...
много най! -
Много хубаво!
-
Даша... на мен ми прозвуча като равносметка и в същото време като неистово желание. във всеки случай е много силно и ми се настани под кожата трайно. аплодирам те.
-
Съкровена изповед си написала, Даша. Дано дядо Коледа я прочете и сбъдне мечтата ти- да обичаш и да бъдеш обичана... истински.
-
Оня, който ще поиска да разлисти
книгата, която писах във душата си.
Ще я чете по пътя ни нататък.
И без страх ще ми отвори
дверите към своя светъл свят.
този...
който ще брани врабчетата ...
Поздравявам те, Даша! Весели празници! -
"Може би ще продължиме заедно
и в циганското лято
ще се радваме на залеза,
а после заедно ще срещнем
много изгреви."
Желая ти го, Даша, от сърце!!!
Силен стих! И много, много близък!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
