18 февр. 2025 г., 10:31

По пътя между Лондон и Шанхай

373 0 0

Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина…
Изпратихме го – в топлите страни.
Да търси там – и майка и Родина.
Без никой в нищо да го обвини…
Заспива Месеца край хълма по терлици.
Земята се разкъсва от печал…
А ние се превръщаме в мекици –
до следващия блудкав карнавал.
Защото сме отдавна във тигана
след всяка своя грешка и резил.
Небето ще ни мачка от Балкана,
додето ни направи на пестил…
Ще трябва още дълго да се учим!
Да падаме!... И ставаме сами!...
Додето най-накрая се изучим:
кога Небето рита?... И гърми?...
Дали когато, стига до земята?
Или когато – почва да вали?...
Привиждат ни се замъци в гората,
но няма кой оттам да ги свали…
Защото се изселихме в чужбина…
Септември да превърнем в месец май!
Далече там – от нашата Родина –
по пътя – между Лондон и Шанхай...

 

февруари 2025 г.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...