По пътя между Лондон и Шанхай

Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина…
Изпратихме го – в топлите страни.
Да търси там – и майка и Родина.
Без никой в нищо да го обвини…
Заспива Месеца край хълма по терлици.
Земята се разкъсва от печал…
А ние се превръщаме в мекици –
до следващия блудкав карнавал.
Защото сме отдавна във тигана
след всяка своя грешка и резил.
Небето ще ни мачка от Балкана,
додето ни направи на пестил…
Ще трябва още дълго да се учим!
Да падаме!... И ставаме сами!...
Додето най-накрая се изучим:
кога Небето рита?... И гърми?...
Дали когато, стига до земята?
Или когато – почва да вали?...
Привиждат ни се замъци в гората,
но няма кой оттам да ги свали…
Защото се изселихме в чужбина…
Септември да превърнем в месец май!
Далече там – от нашата Родина –
по пътя – между Лондон и Шанхай...

февруари 2025 г.