29 авг. 2005 г., 20:46

По пътя на Живота!

Поэзия

1.2K 0 4

Пътувам тихо,седнала във влака
и гледам кротко залеза навън!
Край мене хора...всеки седнал чака
свойта гара,самотния перон!

До мен лежи детенце,пеленаче,
а майка му го чака да заспи,
за да може тихо да изплаче
толкова изгубени мечти!

Отляво възрастна жена се люшка
в ритъма на яростния влак.
Отдясно мъй седи и се клатушка,
изглежда тъй сериозен,малко плах!

Пътувам бързо,пейзажите се сливат,
а с тях и толкова съдби-човешки,
сякаш тропотът на релсите осмива
техния живот и всички грешки!

Влакът спира!...Непозната гара!
Качват се отново хиляди сърца!
А песента на колелата продължава
да нищи тяхната съдба!

А ето идва моита крайна спирка,
слизам,взела част от нечия душа!
Влакът продължава,с пронизващата свирка,
тръгва лудо...към края на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iral (Мария Гюзелева)

Хубаво наистина!На места губиш ритъм, но иначе като цяло е върха!със стилна и силна образност!Продължавай да пишеш!Бъдещето е пред теб!

2005-08-29T10:53:28+03:00
ivtorinka (Иринка)

Каквото има всичко ще публикувамМного се радвам,че ви харесватИ много благодаря за хвалбите,които...не съм сигурна дали не са прекалени и дали заслужавам толкова,но след като сте почнали - няма да ви спирам

2005-08-27T14:39:06+03:00
KillaBee (Вероника)

Много е красиво.Страхотно описано,силно от всичките си части.6 от мен.

2005-08-26T12:57:07+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Доста зряло за крехката ти възраст!!

2005-08-26T12:18:21+03:00