inaMay (Калина Костова)
55 29
11 июн. 2008 г., 20:25

По пътя на живота, когато те е страх 

  Поэзия » Белые стихи
1339 0 5
Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема...
и дава непосилна болка
и бременна тъга...
затваряме я в себе си и пазим,
стоим си в сянката
и нямаме желание за крачка,
защото тъмно е за стъпките
и ги е страх от новото стъпало...
и се обръщаме във бягство,
и стъпваме встрани навсякъде,
обезумели в лудостта на този страх
и неприветливост от грешки,
от сенките на минало,
от кръста на съдбата,
който е подпрян до всеки в стаята
и ни тежи дори през погледа...
от немощта на паметта
излизането е страхливо-плахо,
болезнено като пристъпване
на оцелял след битка паяк...
ръка усещаш, пръсти,
твое в друг и малък...
отвързва ти превръзката
от силата на онзи страх,
захвърлил те в очите ти...
Навън е слънце,
а привечер ще има залез...
животът ни е даден свише
и е за радост...

© Калина Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих...!
    Браво, Калина...с обич.
  • Навън е слънце,
    а привечер ще има залез...
    животът ни е даден свише
    и е за радост...

    !!!
  • Много истински стих!
    Поздрави!
  • На един дъх прочетох!
    Много Много силно! Браво!!!
  • Ръката ми
    във своята вземи
    и заедно да качваме
    тез стъпала!
    Не са тъй стръмни,
    просто са излъскани
    от хилядите стъпки
    преди нас...
    Виж огнения залез -
    прекрасен е!

    Приятелчицеее, прегръщам те!
Предложения
: ??:??