Jun 11, 2008, 8:25 PM

По пътя на живота, когато те е страх

1.6K 0 5
Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема...
и дава непосилна болка
и бременна тъга...
затваряме я в себе си и пазим,
стоим си в сянката
и нямаме желание за крачка,
защото тъмно е за стъпките
и ги е страх от новото стъпало...
и се обръщаме във бягство,
и стъпваме встрани навсякъде,
обезумели в лудостта на този страх
и неприветливост от грешки,
от сенките на минало,
от кръста на съдбата,
който е подпрян до всеки в стаята
и ни тежи дори през погледа...
от немощта на паметта
излизането е страхливо-плахо,
болезнено като пристъпване
на оцелял след битка паяк...
ръка усещаш, пръсти,
твое в друг и малък...
отвързва ти превръзката
от силата на онзи страх,
захвърлил те в очите ти...
Навън е слънце,
а привечер ще има залез...
животът ни е даден свише
и е за радост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих...!
    Браво, Калина...с обич.
  • Навън е слънце,
    а привечер ще има залез...
    животът ни е даден свише
    и е за радост...

    !!!
  • Много истински стих!
    Поздрави!
  • На един дъх прочетох!
    Много Много силно! Браво!!!
  • Ръката ми
    във своята вземи
    и заедно да качваме
    тез стъпала!
    Не са тъй стръмни,
    просто са излъскани
    от хилядите стъпки
    преди нас...
    Виж огнения залез -
    прекрасен е!

    Приятелчицеее, прегръщам те!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...