Essy (Веселка Василева)
42 258
27 нояб. 2009 г., 13:47

По рамото на късния следобед 

  Поэзия » Другая
1766 0 21

Чимширът тъжно с клоните си маха,
а въздухът ухае на кандило...
По рамото на късния следобед
селото пак мъртвешки се е свило.

Пролайва куче. След това замлъква -
не иска да разкъсва тишината.
И своя вик под дюлята преглъща,
а тя му е до болка чак позната. 

Една старица, цялата във черно -
от мъка под лозата се е свила.
В душата си обезверена -
последен вопъл тихичко е скрила.

И търсят пак очите безутешно,
да зърнат син и дъщеря, любими.
Но няма ги. И даже няма време -
за вик от болка. Тихо си замина.

По рамото на късния следобед,
една старица своя сън заспа...
Отнесе със съня си там - при Бога -
тревогата по своите деца.

© Веселка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??