По рамото на късния следобед
Чимширът тъжно с клоните си маха,
а въздухът ухае на кандило...
По рамото на късния следобед
селото пак мъртвешки се е свило.
Пролайва куче. След това замлъква -
не иска да разкъсва тишината.
И своя вик под дюлята преглъща,
а тя му е до болка чак позната.
Една старица, цялата във черно -
от мъка под лозата се е свила.
В душата си обезверена -
последен вопъл тихичко е скрила.
И търсят пак очите безутешно,
да зърнат син и дъщеря, любими.
Но няма ги. И даже няма време -
за вик от болка. Тихо си замина.
По рамото на късния следобед,
една старица своя сън заспа...
Отнесе със съня си там - при Бога -
тревогата по своите деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Василева Все права защищены
