19 июл. 2014 г., 10:54

По сенчестите мрежи (Обещание)

612 0 6

По сенчестите мрежи на клепача

се спускат миглите от утрешни лъчи.

 

И образи - отвън-навътре -

в ирисите крачат,

оставяйки мъглявите следи

 

на мараня. И тихо обещават:

Ще виждат твоите очи,

момиче младо,

запомни!

 

А ти се питаш:

Вижда ли се в огледало

и дали... дали... дали...?!

 

И само вдишваш и издишваш,

време спряло,

 

а въздуха в прозорците смъди.

 

А утринният лъч те преминава

хладно,

вяло

 

и все така:

мълчи... мълчи... мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво, Даниелова!

    П.п. Поради това, че стихотворението е достатъчно хубаво, за да няма опасност да бъде "засенчено" от друг текст, си позволявам да ви поздравя с: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=lUxAKquUICE">АНЬЕЗЕ
    Ако моята китара
    плаче сладко,
    тази вечер не е вечерта,
    в която да се виждат хора,
    и игрите на улицата,
    които са заключени
    вътре в гърдите ми
    искам да си спомня.
    Аз мисля за един балкон
    изложен на слънцето
    през един августовски ден.
    Велосипедите на брега на морето,
    Аньезе ми говореше
    на парещия пясък
    и аз, не знам защо,
    не я забравих..
    Тя ми разказваше
    това, което хората
    казвали за нейното тяло
    с лошотия или весело
    и аз изпитвам пак
    нещата, които изпитвах тогава.
    Не съм разбрал още дали е ревност
    или съм пленник
    на това черно небе
    и на един спомен,
    който ме измъчва
    и ако продължавам да пия
    моите нечисти напитки
    истината е, че онези дни
    не съм ги забравил.
    Излезе малко слънце
    от това черно небе
    Зимата в града
    прилича на чужденец.
    Аньезе, сладка Аньезе
    с цвят на шоколад,
    сега като си помисля
    (разбирам че) никога не те целунах
    Карам велосипеда си
    за да се чувствам жив
    в пет часа сутринта
    с мъгла в дробовете,
    но вече я няма Аньезе,
    седнала на рамката
    да пее песни.
    </a>
  • Пази го то е в теб и е много безценно!!!Поздрави!!!
  • Таня, оценявам положителната ти оценка (:
    Цвети, радвам се, че ти е харесало (:
    Мисана, Благодаря! Мисля че това ми е един от най-чистите стихове (: -С
  • Красива, нестандартна, образност на несъмнен поетичен талант!

    Поздравление за стиха, Северина!
  • Хубаво!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...