19.07.2014 г., 10:54

По сенчестите мрежи (Обещание)

610 0 6

По сенчестите мрежи на клепача

се спускат миглите от утрешни лъчи.

 

И образи - отвън-навътре -

в ирисите крачат,

оставяйки мъглявите следи

 

на мараня. И тихо обещават:

Ще виждат твоите очи,

момиче младо,

запомни!

 

А ти се питаш:

Вижда ли се в огледало

и дали... дали... дали...?!

 

И само вдишваш и издишваш,

време спряло,

 

а въздуха в прозорците смъди.

 

А утринният лъч те преминава

хладно,

вяло

 

и все така:

мълчи... мълчи... мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво, Даниелова!

    П.п. Поради това, че стихотворението е достатъчно хубаво, за да няма опасност да бъде "засенчено" от друг текст, си позволявам да ви поздравя с: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=lUxAKquUICE">АНЬЕЗЕ
    Ако моята китара
    плаче сладко,
    тази вечер не е вечерта,
    в която да се виждат хора,
    и игрите на улицата,
    които са заключени
    вътре в гърдите ми
    искам да си спомня.
    Аз мисля за един балкон
    изложен на слънцето
    през един августовски ден.
    Велосипедите на брега на морето,
    Аньезе ми говореше
    на парещия пясък
    и аз, не знам защо,
    не я забравих..
    Тя ми разказваше
    това, което хората
    казвали за нейното тяло
    с лошотия или весело
    и аз изпитвам пак
    нещата, които изпитвах тогава.
    Не съм разбрал още дали е ревност
    или съм пленник
    на това черно небе
    и на един спомен,
    който ме измъчва
    и ако продължавам да пия
    моите нечисти напитки
    истината е, че онези дни
    не съм ги забравил.
    Излезе малко слънце
    от това черно небе
    Зимата в града
    прилича на чужденец.
    Аньезе, сладка Аньезе
    с цвят на шоколад,
    сега като си помисля
    (разбирам че) никога не те целунах
    Карам велосипеда си
    за да се чувствам жив
    в пет часа сутринта
    с мъгла в дробовете,
    но вече я няма Аньезе,
    седнала на рамката
    да пее песни.
    </a>
  • Пази го то е в теб и е много безценно!!!Поздрави!!!
  • Таня, оценявам положителната ти оценка (:
    Цвети, радвам се, че ти е харесало (:
    Мисана, Благодаря! Мисля че това ми е един от най-чистите стихове (: -С
  • Красива, нестандартна, образност на несъмнен поетичен талант!

    Поздравление за стиха, Северина!
  • Хубаво!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...