По сенчестите мрежи (Обещание)
По сенчестите мрежи на клепача
се спускат миглите от утрешни лъчи.
И образи - отвън-навътре -
в ирисите крачат,
оставяйки мъглявите следи
на мараня. И тихо обещават:
Ще виждат твоите очи,
момиче младо,
запомни!
А ти се питаш:
Вижда ли се в огледало
и дали... дали... дали...?!
И само вдишваш и издишваш,
време спряло,
а въздуха в прозорците смъди.
А утринният лъч те преминава
хладно,
вяло
и все така:
мълчи... мълчи... мълчи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados