19 jul 2014, 10:54
По сенчестите мрежи (Обещание)
По сенчестите мрежи на клепача
се спускат миглите от утрешни лъчи.
И образи - отвън-навътре -
в ирисите крачат,
оставяйки мъглявите следи
на мараня. И тихо обещават:
Ще виждат твоите очи,
момиче младо,
запомни!
А ти се питаш:
Вижда ли се в огледало
и дали... дали... дали...?!
И само вдишваш и издишваш,
време спряло,
а въздуха в прозорците смъди.
А утринният лъч те преминава
хладно,
вяло
и все така:
мълчи... мълчи... мълчи...
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Пази го то е в теб и е много безценно!!!Поздрави!!!
-
Таня, оценявам положителната ти оценка (:
Цвети, радвам се, че ти е харесало (:
Мисана, Благодаря! Мисля че това ми е един от най-чистите стихове (: -С -
Красива, нестандартна, образност на несъмнен поетичен талант!
Поздравление за стиха, Северина! -
Хубаво!!!
-
Да, добро е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
П.п. Поради това, че стихотворението е достатъчно хубаво, за да няма опасност да бъде "засенчено" от друг текст, си позволявам да ви поздравя с: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=lUxAKquUICE">АНЬЕЗЕ
Ако моята китара
плаче сладко,
тази вечер не е вечерта,
в която да се виждат хора,
и игрите на улицата,
които са заключени
вътре в гърдите ми
искам да си спомня.
Аз мисля за един балкон
изложен на слънцето
през един августовски ден.
Велосипедите на брега на морето,
Аньезе ми говореше
на парещия пясък
и аз, не знам защо,
не я забравих..
Тя ми разказваше
това, което хората
казвали за нейното тяло
с лошотия или весело
и аз изпитвам пак
нещата, които изпитвах тогава.
Не съм разбрал още дали е ревност
или съм пленник
на това черно небе
и на един спомен,
който ме измъчва
и ако продължавам да пия
моите нечисти напитки
истината е, че онези дни
не съм ги забравил.
Излезе малко слънце
от това черно небе
Зимата в града
прилича на чужденец.
Аньезе, сладка Аньезе
с цвят на шоколад,
сега като си помисля
(разбирам че) никога не те целунах
Карам велосипеда си
за да се чувствам жив
в пет часа сутринта
с мъгла в дробовете,
но вече я няма Аньезе,
седнала на рамката
да пее песни.
</a>