По следите на вятъра

1 апр. 2022 г., 09:56

Поэзия

420 2 2

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.

Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.

Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.

Мисля колко груби рани и измами аз простих.

Колко млади дами гоних по различни градове

и сълзи до късно роних. Измори ли се, сърце?

Колко влакове дочаках за далечните земи.

Сто лета от болка плаках и останах без очи.

През летата си младежки писах своите творби.

Бях обикнал проба-грешка и красивите мечти.

Плувах в бурните морета и цунамита разбих.

На човешката планета аз съставен съм от стих.

Във пространството се вихря и дарявам светлина.

Ако болката ми стихне, ще танцувам под дъжда.

Трупах тежки мелодрами и изливах ги във стих.

За финал събирам длани. Днес на себе си простих.