По следите на вятъра
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове
и сълзи до късно роних. Измори ли се, сърце?
Колко влакове дочаках за далечните земи.
Сто лета от болка плаках и останах без очи.
През летата си младежки писах своите творби.
Бях обикнал проба-грешка и красивите мечти.
Плувах в бурните морета и цунамита разбих.
На човешката планета аз съставен съм от стих.
Във пространството се вихря и дарявам светлина.
Ако болката ми стихне, ще танцувам под дъжда.
Трупах тежки мелодрами и изливах ги във стих.
За финал събирам длани. Днес на себе си простих.
© Димитър Драганов All rights reserved.
