thedac (Димитър Драганов)
864 1125
1.04.2022 г., 9:56 ч.

По следите на вятъра 

  Поезия
367 2 3

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.

Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.

Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.

Мисля колко груби рани и измами аз простих.
 

Колко млади дами гоних по различни градове

и сълзи до късно роних. Измори ли се, сърце?

Колко влакове дочаках за далечните земи.

Сто лета от болка плаках и останах без очи.
 

През летата си младежки писах своите творби.

Бях обикнал проба-грешка и красивите мечти.

Плувах в бурните морета и цунамита разбих.

На човешката планета аз съставен съм от стих.
 

Във пространството се вихря и дарявам светлина.

Ако болката ми стихне, ще танцувам под дъжда.

Трупах тежки мелодрами и изливах ги във стих.

За финал събирам длани. Днес на себе си простих.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??