По стъпките на Джони Уокър
Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна,
защото брат, съм страшно уморен!
Животът ми върви по пълнолуние-
тогава за любов съм вдъхновен!
Потеглих със шотландска крачка
под звуците на лунен марш:
да чета на Бърнс закачките...
За теб е Робърт, този шарж!
За теб поете, и за Джени
навлязох в цъфналата ръж!
И няма връщане в това движение
под звуците на лунен дъжд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
