31.10.2019 г., 21:18

По стъпките на Джони Уокър

1.2K 9 21

Тръгнах и намерих Джони,

тъй наречения Уокър скоч

да разхожда гайдата си пойна

по алеята на лунна нощ.

 

Викам, Джони, дай да те целуна,

защото брат, съм страшно уморен!

Животът ми върви по пълнолуние-

тогава за любов съм вдъхновен!

 

Потеглих със шотландска крачка

под звуците на лунен марш:

да чета на Бърнс закачките...

За теб е Робърт, този шарж!

 

За теб поете, и за Джени

навлязох в цъфналата ръж!

И няма връщане в това движение

под звуците на лунен дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...