31.10.2019 г., 21:18

По стъпките на Джони Уокър

1.2K 9 21

Тръгнах и намерих Джони,

тъй наречения Уокър скоч

да разхожда гайдата си пойна

по алеята на лунна нощ.

 

Викам, Джони, дай да те целуна,

защото брат, съм страшно уморен!

Животът ми върви по пълнолуние-

тогава за любов съм вдъхновен!

 

Потеглих със шотландска крачка

под звуците на лунен марш:

да чета на Бърнс закачките...

За теб е Робърт, този шарж!

 

За теб поете, и за Джени

навлязох в цъфналата ръж!

И няма връщане в това движение

под звуците на лунен дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....