По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове.
Огрей слънце и с лъчите си покривай
дирята оставена от стъпките на капитана.
Петко войвода, твой син наричай,
знаме народно за тебе той стана.
Виждам го и днес с двата пищова,
безстрашен, влюбен в хората, в Балкана.
Време разделно! Завинаги съм готова
да се боря с живота, родолюбец ще остана.
Вятърът шуми, плаче тихо небето,
соколи вияят, прелитайки над гроба,
жалби и песни и слова за сърцето,
което се е борило срещу тежка прокоба.
Днес още Орфей за тебе пее,
по твоя път смело тракийци вървят,
знаме българско в Балкана се вее,
хората те славят и за тебе скърбят.
Горд е Балкана, твоето име шепти,
потоци бистри, извори чисти те мамят,
в бой бранеха смело твоите мечти,
гората шуми, слънцето и птиците славят.
Слава, капитане, нисък поклон за твоята смелост,
имам аз твоето мъжко сърце и любов.
В България премина и моята младост
жена боец съм в живота труден, суров.
Твоето име и знаме светят, зоват
те като слънце народа скъп огряват,
Капитане, твоето дело и слава блестят,
народ и Родина герои велики заслужават.
© Йонка Янкова Все права защищены