По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове.
Огрей слънце и с лъчите си покривай
дирята оставена от стъпките на капитана.
Петко войвода, твой син наричай,
знаме народно за тебе той стана.
Виждам го и днес с двата пищова,
безстрашен, влюбен в хората, в Балкана.
Време разделно! Завинаги съм готова ...