26 sept 2015, 10:29

По стъпките на капитана

  Poesía
475 0 0

                                     По стъпките на капитана

 

 

Родопа, моя величествена скъпа,

звездите греят над твоите върхове.

Тракия жална изпълнена с мъка

и пее песни за своите синове.

 

Огрей слънце и с лъчите си покривай

дирята оставена от стъпките на капитана.

Петко войвода, твой син наричай,

знаме народно за тебе той стана.

 

Виждам го и днес с двата пищова,

безстрашен, влюбен в хората, в Балкана.

Време разделно! Завинаги съм готова

да се боря с живота, родолюбец ще остана.

 

Вятърът шуми, плаче тихо небето,

соколи вияят, прелитайки над гроба,

жалби и песни и слова за сърцето,

което се е борило срещу тежка прокоба.

 

Днес още Орфей за тебе пее,

по твоя път смело тракийци вървят,

знаме българско в Балкана се вее,

хората те славят и за тебе скърбят.

 

Горд е Балкана, твоето име шепти,

потоци бистри, извори чисти те мамят,

в бой бранеха смело твоите мечти,

гората шуми, слънцето и птиците  славят.

 

Слава, капитане, нисък поклон за твоята смелост,

имам аз твоето мъжко сърце и любов.

В България премина и моята младост

жена боец съм в живота труден, суров.

 

Твоето име и знаме светят, зоват

те като слънце народа скъп огряват,

Капитане, твоето дело и слава блестят,

народ и Родина герои велики заслужават.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...