По стъпките на времето
По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст.
За нуждите си сили разпилявам...
Притискат ме с гигантския си ръст.
И моите запаси се скъсяват...
Под тежестта на Времето стоя
и всички чакат то да ме превие!
Но аз за себе си не се боя.
Животът няма да ме бие!
О, аз съм стъпил здраво във пръстта,
дълбоките ми корени ме вдигат,
затуй за всички бури във света
за битки силите ми още стигат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
