Sep 2, 2012, 4:09 PM

По стъпките на времето

  Poetry » Civic
503 0 3

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като  от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.

От всякакви несгоди съм на кръст.
За нуждите си сили разпилявам...
Притискат ме с гигантския си ръст.
И моите запаси се скъсяват...

Под тежестта на Времето стоя
и всички чакат то да ме превие!
Но аз за себе си не се боя.
Животът няма да ме бие!

О, аз съм стъпил здраво във пръстта,
дълбоките ми корени ме вдигат,
затуй за  всички бури във света
за битки  силите ми още стигат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...