2.09.2012 г., 16:09

По стъпките на времето

502 0 3

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като  от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.

От всякакви несгоди съм на кръст.
За нуждите си сили разпилявам...
Притискат ме с гигантския си ръст.
И моите запаси се скъсяват...

Под тежестта на Времето стоя
и всички чакат то да ме превие!
Но аз за себе си не се боя.
Животът няма да ме бие!

О, аз съм стъпил здраво във пръстта,
дълбоките ми корени ме вдигат,
затуй за  всички бури във света
за битки  силите ми още стигат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...