По улея

27 дек. 2016 г., 16:53

Поэзия » Другая

329 0 1

С шейната в улея си лудо препускам
по сковалия живота ми лед,
плазовете чак в душата ми хрускат,
извити в летящ пирует...

Хлъзгав е всеки остър завой,
неравновесно той ме носи встрани,
заглушавам в себе си вълчия вой
за неопазени, вече скрежни мечти.

Ех, времена, в ледник сковани,
през вас как топъл да мина,
тя, шейната ми, не е Титаник,
само улей дано още си имам...