22 мар. 2018 г., 19:36

По „В сянката на слънцето“ от Андромаха (Белла)

462 0 0

По „В сянката на слънцето“

от Андромаха (Белла)

 

И в сянката на слънцето изгря луна.

Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и...

клепките им запечата с две жълтици.

 

Искам да умра с отворени очи

на последния си път да видя края.

Но отдавна съдбата ме гълчи

и аз нямам място в ада или рая...

 

Луната замечтах да нарисувам.

Не успях. Бе толкова студена.

Поисках с кръвта си да я стопля,

но оказа се, че нямам време.

 

Предречено ми бе да си отида

и оставя недовършени неща.

Не можах дори да пресъздам

дали мираж е Любовта.

 

Онази, която не е ураган,

не е и като слънцето горещо,

а чиста като лятното небе

над първата любовна среща.

 

Луната не успях да нарисувам,

разбрах, че е ледено студена.

Опитах с кръвта си да я стопля,

не можах. Просто нямах време...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...