Mar 22, 2018, 7:36 PM

По „В сянката на слънцето“ от Андромаха (Белла)

  Poetry » Other
456 0 0

По „В сянката на слънцето“

от Андромаха (Белла)

 

И в сянката на слънцето изгря луна.

Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и...

клепките им запечата с две жълтици.

 

Искам да умра с отворени очи

на последния си път да видя края.

Но отдавна съдбата ме гълчи

и аз нямам място в ада или рая...

 

Луната замечтах да нарисувам.

Не успях. Бе толкова студена.

Поисках с кръвта си да я стопля,

но оказа се, че нямам време.

 

Предречено ми бе да си отида

и оставя недовършени неща.

Не можах дори да пресъздам

дали мираж е Любовта.

 

Онази, която не е ураган,

не е и като слънцето горещо,

а чиста като лятното небе

над първата любовна среща.

 

Луната не успях да нарисувам,

разбрах, че е ледено студена.

Опитах с кръвта си да я стопля,

не можах. Просто нямах време...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...