27 янв. 2008 г., 19:52

По-влюбени... или...

902 0 2

По-влюбени от всякога сме с тебе!

Това ме плаши на моменти чак!

И питам се дали не криеш нещо ти от мене,

дали случайно не ме лъжеш пак?!

Надявам се да бъркам, да е просто обич!

Надявам се не мамиш ти отново моето сърце!

И тъй в душата ми изгрява лъч надежда,

че ме обичаш и все още ти си моето момче!

До болка те обичам,

знаеш го, нали?!

До смърт за тебе ще се боря, запомни!

За тебе ще отида дори накрай света!

За любовта ти съм готова в ада да горя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Цекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е кой знае колко оригинално, но иначе е преживяно и истинско, а това е по-важното - трябва да се пише за това, което наистина се чувства. Иначе, по мое мнение, не бива да се жертваш чак толкова за едно момче. Вярно, любовта е най-силното чувство у човека, но заслужава ли си да се погубим; да се тормозим. Не мисля. Аз лично желая любимия ми човек да бъде щастлив, било то с мен, или без мен И все пак, поздравления и слънчев ден!
  • Не се плаши.Успех

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...