Jan 27, 2008, 7:52 PM

По-влюбени... или...

  Poetry » Love
905 0 2

По-влюбени от всякога сме с тебе!

Това ме плаши на моменти чак!

И питам се дали не криеш нещо ти от мене,

дали случайно не ме лъжеш пак?!

Надявам се да бъркам, да е просто обич!

Надявам се не мамиш ти отново моето сърце!

И тъй в душата ми изгрява лъч надежда,

че ме обичаш и все още ти си моето момче!

До болка те обичам,

знаеш го, нали?!

До смърт за тебе ще се боря, запомни!

За тебе ще отида дори накрай света!

За любовта ти съм готова в ада да горя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е кой знае колко оригинално, но иначе е преживяно и истинско, а това е по-важното - трябва да се пише за това, което наистина се чувства. Иначе, по мое мнение, не бива да се жертваш чак толкова за едно момче. Вярно, любовта е най-силното чувство у човека, но заслужава ли си да се погубим; да се тормозим. Не мисля. Аз лично желая любимия ми човек да бъде щастлив, било то с мен, или без мен И все пак, поздравления и слънчев ден!
  • Не се плаши.Успех

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...