27.01.2008 г., 19:52

По-влюбени... или...

901 0 2

По-влюбени от всякога сме с тебе!

Това ме плаши на моменти чак!

И питам се дали не криеш нещо ти от мене,

дали случайно не ме лъжеш пак?!

Надявам се да бъркам, да е просто обич!

Надявам се не мамиш ти отново моето сърце!

И тъй в душата ми изгрява лъч надежда,

че ме обичаш и все още ти си моето момче!

До болка те обичам,

знаеш го, нали?!

До смърт за тебе ще се боря, запомни!

За тебе ще отида дори накрай света!

За любовта ти съм готова в ада да горя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Цекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е кой знае колко оригинално, но иначе е преживяно и истинско, а това е по-важното - трябва да се пише за това, което наистина се чувства. Иначе, по мое мнение, не бива да се жертваш чак толкова за едно момче. Вярно, любовта е най-силното чувство у човека, но заслужава ли си да се погубим; да се тормозим. Не мисля. Аз лично желая любимия ми човек да бъде щастлив, било то с мен, или без мен И все пак, поздравления и слънчев ден!
  • Не се плаши.Успех

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...