27.01.2008 г., 19:52

По-влюбени... или...

Поезия » Любовна

904 0 2

По-влюбени от всякога сме с тебе!

Това ме плаши на моменти чак!

И питам се дали не криеш нещо ти от мене,

дали случайно не ме лъжеш пак?!

Надявам се да бъркам, да е просто обич!

Надявам се не мамиш ти отново моето сърце!

И тъй в душата ми изгрява лъч надежда,

че ме обичаш и все още ти си моето момче!

До болка те обичам,

знаеш го, нали?!

До смърт за тебе ще се боря, запомни!

За тебе ще отида дори накрай света!

За любовта ти съм готова в ада да горя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

gothwolf (Християн)

Не е кой знае колко оригинално, но иначе е преживяно и истинско, а това е по-важното - трябва да се пише за това, което наистина се чувства. Иначе, по мое мнение, не бива да се жертваш чак толкова за едно момче. Вярно, любовта е най-силното чувство у човека, но заслужава ли си да се погубим; да се тормозим. Не мисля. Аз лично желая любимия ми човек да бъде щастлив, било то с мен, или без мен И все пак, поздравления и слънчев ден!

2008-01-27T22:12:25+02:00
ani1313 (Ангелина)

Не се плаши.Успех

2008-01-27T20:15:44+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0