По вятъра
Смехът разпръсна
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи
на хората -
лишени от любов.
А аз стоя с усмивките на лятото
и връщам към небето
падащия дъжд
и пращам много,
много
топли длани,
след всяко отминаващо такси -
където Ти,
пресъхнал от забрава,
ще впиеш поглед в празните стъкла
и някак бавно,
много бавно виждаш
последното обичано лице...
... на ивици по нежните ти длани,
се стича болка,
свита във юмрук,
а сухите очи на тротоара
безчувствено
погледнаха назад.
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи
на хората -
лишени от любов.
А аз стоя с усмивките на лятото
и връщам към небето
падащия дъжд
и пращам много,
много
топли длани,
след всяко отминаващо такси -
където Ти,
пресъхнал от забрава,
ще впиеш поглед в празните стъкла
и някак бавно,
много бавно виждаш
последното обичано лице...
... на ивици по нежните ти длани,
се стича болка,
свита във юмрук,
а сухите очи на тротоара
безчувствено
погледнаха назад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Костова Все права защищены
