IMPeDaNcE (Анелия Костова)
4 0
10 февр. 2009 г., 17:53

По вятъра 

  Поэзия » Другая
487 0 4
Смехът разпръсна
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи
на хората -
лишени от любов.
А аз стоя с усмивките на лятото
и връщам към небето
падащия дъжд
и пращам много,
много
топли длани,
след всяко отминаващо такси -
където Ти,
пресъхнал от забрава,
ще впиеш поглед в празните стъкла
и някак бавно,
много бавно виждаш
последното обичано лице...

... на ивици по нежните ти длани,
се стича болка,
свита във юмрук,
а сухите очи на тротоара
безчувствено
погледнаха назад.

© Анелия Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БРАВО!
  • А аз стоя с усмивките на лятото

    в усмивката на лятото ...
    с усмивката на лятото ...

    прочетох си го "в усмивката на лятото"

  • Страхотен , страхотен стих ! Прочетох го няколко пъти ! Впечатлява те , грабва те и те разплаква ! Браво ! Искрени поздрави !
  • Впечатляващо!!!
    Как си ги нанизала, просто не е истина!!!!
    Много!!!
    Много добре!!!
    Шест от мен!!
Предложения
: ??:??