Feb 10, 2009, 5:53 PM

По вятъра 

  Poetry » Other
554 0 4
Смехът разпръсна
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи
на хората -
лишени от любов.
А аз стоя с усмивките на лятото
и връщам към небето
падащия дъжд
и пращам много,
много ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??