По вятъра изпращам аромат
Градили ли сме, или пък рушили,
обичали, или пък мразили дори,
те, майките ни, в мислите си мили
с любов прощават нашите вини.
Сърцата им са пълни с обич топла,
и даже със пречупени платна,
те никога не хвърлят котва,
а все напред, напред гребат.
Във бурите са нежен пристан
за нашите измъчени сърца.
Достатъчен е само поглед искрен
и те отново смело да летят.
За майчината обич спирка няма,
ни влакове по разписание, ни бряг.
От обичта ми, майчице Голяма,
по вятъра изпращам аромат.
Честит празник на всички, и на тези, които не го признават:) Хубаво е да имаме повече поводи да се усмихваме искрено!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
