Mar 7, 2009, 10:40 PM

По вятъра изпращам аромат 

  Poetry » Other
776 0 18


Градили ли сме, или пък рушили,
обичали, или пък мразили дори,
те, майките ни, в мислите си мили
с любов прощават нашите вини.

Сърцата им са пълни с обич топла,
и даже със пречупени платна,
те никога не хвърлят котва,
а все напред, напред гребат.

Във бурите са нежен пристан
за нашите измъчени сърца.
Достатъчен е само поглед искрен
и те отново смело да летят.

За майчината обич спирка няма,
ни влакове по разписание, ни бряг.
От обичта ми, майчице Голяма,
по вятъра изпращам аромат.

 

 

Честит празник на всички, и на тези, които не го признават:) Хубаво е да имаме повече поводи да се усмихваме искрено!

© Криси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??