По залез
... започнах да разпитвам плахо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората...
ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)
по залез
Загледах се във слънцето. По залез...
Когато пламъкът в очите се топеше.
Когато хоризонтът беше ален
и пътят от умора се кривеше.
Събирах истини. Отдаден...
Надеждата във мен болеше.
Със всяка крачка бях по-жаден,
а глътката вода горчеше.
Намирах себе си. Наказан...
Случайност или невъзможност беше.
По залез погледът е влажен,
а всеки следващ избор - грешен.
Разбирах есента. По залез.
Подхвърлена в обятията ми спеше.
Когато хоризонтът става ален,
в заспиващата, уморена вечер.
11.10.2008
http://vbox7.com/play:0161247a
© Венцислав Янакиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чретох го, Венци... няколко пъти, но така и всеки път не ми оставаше време за коментар. Има стихотворения, които просто се усещат - твоето е такова. Поздравявам те!
-
Харесва ми!
-
тома отговора е на пощата ти ! благодаря ви,за отделеното време тук.за мен е чест !
-
Болно, даже анаболно ми стана да виждам как нелош автор като теб се нахвърля върху мен, за да каже какво? Че нямам право да си изразявам мнението ли? Ще демонстрирам каквоот си искам. Това, че ти пишеш добре не ознаава, че трябва да си мълча при други автори. Ако и ти пльоснеш някое говно в този сайт и теб ще охрача, какво си въобразяваш?
Винаги мога да си казвам мнението където си искам. Но пък съм никой, за да казвам кой къде да се изказва. Всеки, който има позиция, я изразява. И така и трябва да бъде.
Питаш кой бях аз ли? Ако искаш прочети кой съм аз.
Стихът ти е хубав. Не е мой стил, но е хубав.
Соре, ако не ти допада критиката ми. -
Направо ме разби!!!!!!!
-
Много ми хареса! Браво!
-
Много ми хареса. Чудесно е!
(*едно предложение: "прегръдките" вместо "обятията" - заради ритъма) -
Много талант и дарба има в теб!!!
Великолепен стих, така ти се израдвах докато те четях!
Страшно много ми хареса.... много!!!
Перфектно!
Адмирации! -
Еее, ама грехота е, че съм те пропуснала!
Прекрасен е този стих, много ми хареса, Венци!
"Разбирах есента. По залез.
Подхвърлена в обятията ми спеше.
Когато хоризонтът става ален,
в заспиващата, уморена вечер."
Любима част - липсва, цялото ми стана любимо!
Поздрав! -
,,По залез погледът е влажен''
Самотата се засилва по залез!
Силно е...
Поздрави, Венци! -
Великолепен стих!Поздравления!
-
Прекрасен си!!! Много, много хубав стих! Нежен, мелодичен, чувствен... да не говорим за вдъхновилата те песен! Любима! Усмивки!
-
"Разбирах есента. По залез.
Подхвърлена в обятията ми спеше."
И аз я разбирам, много добре.
Харесвам нежността и философията на стиховете ти.
Поздравления!
-
приказно...ти си чудесен...с обич.
-
Браво, браво, Венци!
-
благодаря ви за милите думи ! благодаря,че се отбивате при мен
-
Когато хоризонтът става ален,
в заспиващата, уморена вечер....
се случва и хубавото, Венци! Прекрасен стих! -
Толкова е красиво...
-
Чудесен стих! Ще си го запазя!
-
Красиво е!
-
Да - и на мен ми хареса - поздравления!!!
-
Кой знае кое е грешно и кое правилно, Венци !? След всеки път тук(при теб) ми е все по-хубаво ! Умееш да докосваш дълбоко ! Поздравявам те за творбата ти !
П.С.Приложената песен е не само много подходяща, а и ЛЮБИМА! Прегръщам те ! Великолепие...
-------------------------------------------------------------------
Намирах себе си. Наказан...
Случайност или невъзможност беше.
По залез погледът е влажен,
а всеки следващ избор - грешен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Случайност или невъзможност беше.
По залез погледът е влажен,
а всеки следващ избор - грешен."
!!!! Който може-да коментира, аз мълча тук!