12 окт. 2008 г., 20:27

По залез

3.8K 0 23

                                                        ... започнах да разпитвам плахо хората

                                                           къде започва пътя към надеждата

                                                           и свършва кръстопътя на умората...

                                                                      ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)

 

                по залез

 

Загледах се във слънцето. По залез...

Когато пламъкът в очите се топеше.

Когато хоризонтът беше ален

и пътят от умора се кривеше.

 

Събирах истини. Отдаден...

Надеждата във мен болеше.

Със всяка крачка бях по-жаден,

а глътката вода горчеше.

 

Намирах себе си. Наказан...

Случайност или невъзможност беше.

По залез погледът е влажен,

а всеки следващ избор - грешен.

 

Разбирах есента. По залез.

Подхвърлена в обятията ми спеше.

Когато хоризонтът става ален,

в заспиващата, уморена вечер.

                   11.10.2008

 

 http://vbox7.com/play:0161247a

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Намирах себе си. Наказан...
    Случайност или невъзможност беше.
    По залез погледът е влажен,
    а всеки следващ избор - грешен."
    !!!! Който може-да коментира, аз мълча тук!
  • Чретох го, Венци... няколко пъти, но така и всеки път не ми оставаше време за коментар. Има стихотворения, които просто се усещат - твоето е такова. Поздравявам те!
  • Харесва ми!
  • тома отговора е на пощата ти ! благодаря ви,за отделеното време тук.за мен е чест !
  • Болно, даже анаболно ми стана да виждам как нелош автор като теб се нахвърля върху мен, за да каже какво? Че нямам право да си изразявам мнението ли? Ще демонстрирам каквоот си искам. Това, че ти пишеш добре не ознаава, че трябва да си мълча при други автори. Ако и ти пльоснеш някое говно в този сайт и теб ще охрача, какво си въобразяваш?

    Винаги мога да си казвам мнението където си искам. Но пък съм никой, за да казвам кой къде да се изказва. Всеки, който има позиция, я изразява. И така и трябва да бъде.

    Питаш кой бях аз ли? Ако искаш прочети кой съм аз.

    Стихът ти е хубав. Не е мой стил, но е хубав.
    Соре, ако не ти допада критиката ми.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...