magnum (Венцислав Янакиев) magnum (Венцислав Янакиев)
12 63
Oct 12, 2008, 8:27 PM

По залез

  Poetry
3.8K 0 23

                                                        ... започнах да разпитвам плахо хората

                                                           къде започва пътя към надеждата

                                                           и свършва кръстопътя на умората...

                                                                      ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)

 

                по залез

 

Загледах се във слънцето. По залез...

Когато пламъкът в очите се топеше.

Когато хоризонтът беше ален

и пътят от умора се кривеше.

 

Събирах истини. Отдаден...

Надеждата във мен болеше.

Със всяка крачка бях по-жаден,

а глътката вода горчеше.

 

Намирах себе си. Наказан...

Случайност или невъзможност беше.

По залез погледът е влажен,

а всеки следващ избор - грешен.

 

Разбирах есента. По залез.

Подхвърлена в обятията ми спеше.

Когато хоризонтът става ален,

в заспиващата, уморена вечер.

                   11.10.2008

 

 http://vbox7.com/play:0161247a

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • La_paloma (Ала баба)
    La_paloma (Ала баба)
    Намирах себе си. Наказан...
    Случайност или невъзможност беше.
    По залез погледът е влажен,
    а всеки следващ избор - грешен."
    !!!! Който може-да коментира, аз мълча тук!
  • Елишка (Елица Стоянова)
    Елишка (Елица Стоянова)
    Чретох го, Венци... няколко пъти, но така и всеки път не ми оставаше време за коментар. Има стихотворения, които просто се усещат - твоето е такова. Поздравявам те!
  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Харесва ми!
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    тома отговора е на пощата ти ! благодаря ви,за отделеното време тук.за мен е чест !
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Болно, даже анаболно ми стана да виждам как нелош автор като теб се нахвърля върху мен, за да каже какво? Че нямам право да си изразявам мнението ли? Ще демонстрирам каквоот си искам. Това, че ти пишеш добре не ознаава, че трябва да си мълча при други автори. Ако и ти пльоснеш някое говно в този сайт и теб ще охрача, какво си въобразяваш?

    Винаги мога да си казвам мнението където си искам. Но пък съм никой, за да казвам кой къде да се изказва. Всеки, който има позиция, я изразява. И така и трябва да бъде.

    Питаш кой бях аз ли? Ако искаш прочети кой съм аз.

    Стихът ти е хубав. Не е мой стил, но е хубав.
    Соре, ако не ти допада критиката ми.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0