12 oct 2008, 20:27

По залез

  Poesía
3.8K 0 23

                                                        ... започнах да разпитвам плахо хората

                                                           къде започва пътя към надеждата

                                                           и свършва кръстопътя на умората...

                                                                      ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)

 

                по залез

 

Загледах се във слънцето. По залез...

Когато пламъкът в очите се топеше.

Когато хоризонтът беше ален

и пътят от умора се кривеше.

 

Събирах истини. Отдаден...

Надеждата във мен болеше.

Със всяка крачка бях по-жаден,

а глътката вода горчеше.

 

Намирах себе си. Наказан...

Случайност или невъзможност беше.

По залез погледът е влажен,

а всеки следващ избор - грешен.

 

Разбирах есента. По залез.

Подхвърлена в обятията ми спеше.

Когато хоризонтът става ален,

в заспиващата, уморена вечер.

                   11.10.2008

 

 http://vbox7.com/play:0161247a

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Намирах себе си. Наказан...
    Случайност или невъзможност беше.
    По залез погледът е влажен,
    а всеки следващ избор - грешен."
    !!!! Който може-да коментира, аз мълча тук!
  • Чретох го, Венци... няколко пъти, но така и всеки път не ми оставаше време за коментар. Има стихотворения, които просто се усещат - твоето е такова. Поздравявам те!
  • Харесва ми!
  • тома отговора е на пощата ти ! благодаря ви,за отделеното време тук.за мен е чест !
  • Болно, даже анаболно ми стана да виждам как нелош автор като теб се нахвърля върху мен, за да каже какво? Че нямам право да си изразявам мнението ли? Ще демонстрирам каквоот си искам. Това, че ти пишеш добре не ознаава, че трябва да си мълча при други автори. Ако и ти пльоснеш някое говно в този сайт и теб ще охрача, какво си въобразяваш?

    Винаги мога да си казвам мнението където си искам. Но пък съм никой, за да казвам кой къде да се изказва. Всеки, който има позиция, я изразява. И така и трябва да бъде.

    Питаш кой бях аз ли? Ако искаш прочети кой съм аз.

    Стихът ти е хубав. Не е мой стил, но е хубав.
    Соре, ако не ти допада критиката ми.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...