12 oct 2008, 20:27

По залез

  Poesía
3.8K 0 23

                                                        ... започнах да разпитвам плахо хората

                                                           къде започва пътя към надеждата

                                                           и свършва кръстопътя на умората...

                                                                      ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)

 

                по залез

 

Загледах се във слънцето. По залез...

Когато пламъкът в очите се топеше.

Когато хоризонтът беше ален

и пътят от умора се кривеше.

 

Събирах истини. Отдаден...

Надеждата във мен болеше.

Със всяка крачка бях по-жаден,

а глътката вода горчеше.

 

Намирах себе си. Наказан...

Случайност или невъзможност беше.

По залез погледът е влажен,

а всеки следващ избор - грешен.

 

Разбирах есента. По залез.

Подхвърлена в обятията ми спеше.

Когато хоризонтът става ален,

в заспиващата, уморена вечер.

                   11.10.2008

 

 http://vbox7.com/play:0161247a

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Намирах себе си. Наказан...
    Случайност или невъзможност беше.
    По залез погледът е влажен,
    а всеки следващ избор - грешен."
    !!!! Който може-да коментира, аз мълча тук!
  • Чретох го, Венци... няколко пъти, но така и всеки път не ми оставаше време за коментар. Има стихотворения, които просто се усещат - твоето е такова. Поздравявам те!
  • Харесва ми!
  • тома отговора е на пощата ти ! благодаря ви,за отделеното време тук.за мен е чест !
  • Болно, даже анаболно ми стана да виждам как нелош автор като теб се нахвърля върху мен, за да каже какво? Че нямам право да си изразявам мнението ли? Ще демонстрирам каквоот си искам. Това, че ти пишеш добре не ознаава, че трябва да си мълча при други автори. Ако и ти пльоснеш някое говно в този сайт и теб ще охрача, какво си въобразяваш?

    Винаги мога да си казвам мнението където си искам. Но пък съм никой, за да казвам кой къде да се изказва. Всеки, който има позиция, я изразява. И така и трябва да бъде.

    Питаш кой бях аз ли? Ако искаш прочети кой съм аз.

    Стихът ти е хубав. Не е мой стил, но е хубав.
    Соре, ако не ти допада критиката ми.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...