по здрач
заклещени емоции
необясними
спотайват се зад
рани мними
уж боли пък е красиво
уж ми липсва
чувство пъстрокрило
пък сякаш ми олеква
щом те няма днес
значи утре ще се върнеш
или пък съм се заблудила
и няма повече да ме прегърнеш...
по здрач е най-прекрасно
и крача бавно през мъгла
и ми е някак радостно
че свършва вече днес
и идва пак нощта
макар и леко носталгично
ще изпратя сивата тъга
ще тръгна с крачка отривиста
към спокойна тъмнина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
