29 сент. 2010 г., 12:58

Победителка

827 0 2

 

Победителка


На С.


Мраморен гроб е сърцето ми,

пробито от кървав кинжал.

Ръждиви сълзи по лицето ми

се сливат със грешната кал.

Глупава гордост и шепа мечти –

смачкани и миризливи –

надежда, която в очите блести

от няколко малки текили.

Животът е кръчма последна,

в която намираш ме ти,

но после след дума надменна

си тръгваш, минаваш, мълчиш.

Предаваш се – Толкова жалко! –

Борбата изгуби сега,

но аз ще съм силна безкрайно

и няма да спра на ръба.

Ти падаш, това е нормално,

очаквах да стане така,

но мойто сърце е от мрамор

и аз побеждавам света.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Велика Ники
  • Ти падаш, това е нормално,
    очаквах да стане така,
    но мойто сърце е от мрамор
    и аз побеждавам света.
    Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....