Победителка

На С.

Мраморен гроб е сърцето ми,

пробито от кървав кинжал.

Ръждиви сълзи по лицето ми

се сливат със грешната кал.

Глупава гордост и шепа мечти –

смачкани и миризливи –

надежда, която в очите блести

от няколко малки текили.

Животът е кръчма последна,

в която намираш ме ти,

но после след дума надменна

си тръгваш, минаваш, мълчиш.

Предаваш се – Толкова жалко! –

Борбата изгуби сега,

но аз ще съм силна безкрайно

и няма да спра на ръба.

Ти падаш, това е нормално,

очаквах да стане така,

но мойто сърце е от мрамор

и аз побеждавам света.