10 авг. 2007 г., 10:09
Дъждът вали и пусто е във моята душа...
Димът цигарен с мъката се слива,
ликът ти сив до мене е сега -
и любовта... която си отива.
Дъждът вали, сърцето тъжно плаче,
но ти далече си, не чуваш моя вик.
Обичах те, но ти от мене се отрече -
във мрака тръгна си без "Сбогом" и "Прости".
Дъждът вали, животът преминава,
сменят се сезони - лято, зима...
дъждът вали, животът продължава
за любовта... която си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация