Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея,
макар от Бог да е калена...
Душата търси красотата
и само с любовта ще е спасена.
Мълчат крайпътните треви
и вятър вее ги в сумрака,
една луна над нас кърви,
и своя изгрев тихо чака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация