Не е от камък душата
и няма плът и кости, 
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости, 
не ще измие болката във нея,
макар от Бог да е калена... 
Душата търси красотата
и само с любовта ще е спасена.
Мълчат крайпътните треви 
и вятър вее ги в сумрака,
една луна над нас кърви,
и своя изгрев тихо чака. 
Мълча и гледам пепелта,
земята, клоните, листата, 
една избягала сълза 
отронва се-дъжда не чака. 
Смирена съм пред нея аз, 
пред майчината блага сила, 
от кал направил ни е Той,
но тя е първа приютила- 
глупешкият ни стаден нрав 
и болната амбиция за още... 
земята дом е на греха, 
но също пази свети мощи.
Един бе нявга Рафаила 
и кръст направи той прославен,
и в него втъкна Божа сила,
макар, че днеска е забравен. 
Една бе Преподобна Стойна 
и мъдрост даваше на всеки, 
лекуваше безчет страдалци,
и знаеше невидими пътеки. 
Един бе Левски, Караджата 
и Ботев заедно с дружина...
Безброй сърца със плам в душата 
изпълват вечната картина....
И те остават на земята -
една врата - отворена към Бога 
и тяхната безкрайна смелост 
ни дава вярата-,,Аз мога".
                                       
Людмила Стоянова