24.05.2024 г., 6:16

Почит

484 2 0

Не е от камък душата
и няма плът и кости, 
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости, 
не ще измие болката във нея,
макар от Бог да е калена... 
Душата търси красотата
и само с любовта ще е спасена.
Мълчат крайпътните треви 
и вятър вее ги в сумрака,
една луна над нас кърви,
и своя изгрев тихо чака. 
Мълча и гледам пепелта,
земята, клоните, листата, 
една избягала сълза 
отронва се-дъжда не чака. 
Смирена съм пред нея аз, 
пред майчината блага сила, 
от кал направил ни е Той,
но тя е първа приютила- 
глупешкият ни стаден нрав 
и болната амбиция за още... 
земята дом е на греха, 
но също пази свети мощи.
Един бе нявга Рафаила 
и кръст направи той прославен,
и в него втъкна Божа сила,
макар, че днеска е забравен. 
Една бе Преподобна Стойна 
и мъдрост даваше на всеки, 
лекуваше безчет страдалци,
и знаеше невидими пътеки. 
Един бе Левски, Караджата 
и Ботев заедно с дружина...
Безброй сърца със плам в душата 
изпълват вечната картина....
И те остават на земята -
една врата - отворена към Бога 
и тяхната безкрайна смелост 
ни дава вярата-,,Аз мога".
                                       
Людмила Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...