19 янв. 2009 г., 13:25
Почивката на поета
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима.
Поетът се прибра в почивка,
позна щастливата усмивка
и се нацупи вътре тайно.
Облегна се назад нехайно
и взря се в топлата камина -
"дойде ли време да почина?"
И тук сърцето му загина.
Горещата душа изстина,
светът изля се през комина.
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима.
Поетът се прибра в почивка,
позна щастливата усмивка
и се нацупи вътре тайно.
Облегна се назад нехайно
и взря се в топлата камина -
"дойде ли време да почина?"
И тук сърцето му загина.
Горещата душа изстина,
светът изля се през комина.
© Нико Ников Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
излетя ли нещо?
-
Като вино
-
Тъжно но ...
-
... и поезията си замина. готов е сонетът.
-
Още един стих и щеше да стане сонет.
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
