Почивката на поета
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима.
Поетът се прибра в почивка,
позна щастливата усмивка
и се нацупи вътре тайно.
Облегна се назад нехайно
и взря се в топлата камина -
"дойде ли време да почина?"
И тук сърцето му загина.
Горещата душа изстина,
светът изля се през комина.
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима.
Поетът се прибра в почивка,
позна щастливата усмивка
и се нацупи вътре тайно.
Облегна се назад нехайно
и взря се в топлата камина -
"дойде ли време да почина?"
И тук сърцето му загина.
Горещата душа изстина,
светът изля се през комина.
© Нико Ников All rights reserved.
