31 янв. 2012 г., 20:30
Почти погубена
Тя влиза бавно, без да чука,
настанява се удобно в сърцето ти
и се забива в душата ти...
... като остра игличка.
Усещаш я тъй студена,
тъй вледеняваща.
Бориш се с нея, но си безсилен.
Дори искрица спасение няма.
Погубва те бавно, докато станеш на пепел.
Не стига ли толкова?...
Не е ли твърде много?... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация