6 апр. 2013 г., 12:06

Почти приказно, но не идилично

595 0 1

Една светулка мигновено

изправи се на моя път

и ми показа – не  е редно

да вярвам вече на вълка!

 

Наивни да са може само

родените сега деца,

простено им е неразбран

да бъде засега светът!

 

Тя каза –  ще ти осветявам,

ти само имай смелостта,

светлина да не те плаши,

защото някога горя!

 

Помислих, съгласих се бързо!

Реших, че ще е по-добре

светлина веднъж да те опари,

вместо вълк цял живот да те яде!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...