6.04.2013 г., 12:06

Почти приказно, но не идилично

599 0 1

Една светулка мигновено

изправи се на моя път

и ми показа – не  е редно

да вярвам вече на вълка!

 

Наивни да са може само

родените сега деца,

простено им е неразбран

да бъде засега светът!

 

Тя каза –  ще ти осветявам,

ти само имай смелостта,

светлина да не те плаши,

защото някога горя!

 

Помислих, съгласих се бързо!

Реших, че ще е по-добре

светлина веднъж да те опари,

вместо вълк цял живот да те яде!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...