6.04.2013 г., 12:06

Почти приказно, но не идилично

597 0 1

Една светулка мигновено

изправи се на моя път

и ми показа – не  е редно

да вярвам вече на вълка!

 

Наивни да са може само

родените сега деца,

простено им е неразбран

да бъде засега светът!

 

Тя каза –  ще ти осветявам,

ти само имай смелостта,

светлина да не те плаши,

защото някога горя!

 

Помислих, съгласих се бързо!

Реших, че ще е по-добре

светлина веднъж да те опари,

вместо вълк цял живот да те яде!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...