ПОД БЕЛОЦВЕТНАТА ВИШНА

В двора имахме дръвчета -

круши, ябълки и сливи,

Пролет мила щом зашета

ставаха те тъй красиви.

Но от всичи най обичах

мойта вишна белоцветна,

с татко двама я садихме

стана мила и приветна.

Бяло облаче небесно 

беше паднало връз нея,

толкоз хубава, чудесна,

че приличаше на фея.

И не само красотата

що със нея ме привлече,

радваше ме тя самата

"Тя е твоя!" - татко рече..

Порасна тя, пораснах аз

и под нежният ù бял цвят,

с мечтите младежки живях

и се влюбих и още как!

И под тази вишна красна,

помнищ ли, любими мой,

казваше, че съм прекрасна

и все се правеше герой.

Че светът ще преобърнеш

със подвизи безчет и брой

мене нежно да прегърнеш,

да ми кажеш, че си мой.

Колко пъти под таз вишна

ние срещахме се двама

и така, без да му мисля

се роди любов голяма.

Днес в забвение не ще отмина

тази чудна красота,

защото и тя стана причина

аз да срещна любовта.