Под белоцветната вишна
ПОД БЕЛОЦВЕТНАТА ВИШНА
В двора имахме дръвчета -
круши, ябълки и сливи,
Пролет мила щом зашета
ставаха те тъй красиви.
Но от всичи най обичах
мойта вишна белоцветна,
с татко двама я садихме
стана мила и приветна.
Бяло облаче небесно
беше паднало връз нея,
толкоз хубава, чудесна,
че приличаше на фея.
И не само красотата
що със нея ме привлече,
радваше ме тя самата
"Тя е твоя!" - татко рече..
Порасна тя, пораснах аз
и под нежният ù бял цвят,
с мечтите младежки живях
и се влюбих и още как!
И под тази вишна красна,
помнищ ли, любими мой,
казваше, че съм прекрасна
и все се правеше герой.
Че светът ще преобърнеш
със подвизи безчет и брой
мене нежно да прегърнеш,
да ми кажеш, че си мой.
Колко пъти под таз вишна
ние срещахме се двама
и така, без да му мисля
се роди любов голяма.
Днес в забвение не ще отмина
тази чудна красота,
защото и тя стана причина
аз да срещна любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
